Дяволският мост е създаден върху останки от римски мост, свързващ  Беломорието с Горнотракийската низина през прохода Маказа. Учени твърдят, че по този път са минавали хора още през  5-то хилядолетие пр.Хр. Днес, вървейки по него, си представяме, как в миналото от тук са се движели кервани, натоварени със стока.

Тези факти ни подействаха примамващо да се опитаме и ние да го извървим. Всеки турист тръгва от Ардино, като следва указателните табели. Минава се през едно запустяло село - Дядовци и се продължава по  черен път, който може  да бъде изминат с автомобил. Спестеното време, обаче, са спестени мигове на съприкосновение с природата.

Дяволският мост ви е подготвил изненада - той застава пред вас толкова изненадващо, че просто се стъписваш. Намира се на 420 м. височина, дълъг е 56 м. и е широк 3м и половина. Той е трисводест, с височина на централния свод 12 метра. Гледката е толкова величествена, че в първия момент замръзваш на мястото си.

Съществуват легенди около създаването на този средновековен мост. Според едната се твърди, че в основите е вградена сянката на млада невеста, чийто съпруг е строял моста. Според друга легенда, върху една от скалите до моста е оставил своята стъпка дяволът. В местността се случвали страшни неща, които ги приписвали на Сатаната. Грохотът на водата се струвал на хората като неговия кикот и те не смеят да замръкнат тук.

Друга легенда разказва, че през време на турското робство един от турските военачалници в Ардинско се влюбва в българска девойка и иска да я вземе в харема си. Тя се противопоставила на волята като решила да се скрие в планината. Когато минавала по Дяволския мост, потерята почти я настигала и девойката не виждала друг изход, освен да скочи в Арда и да се удави. Точно тогава под самия мост на повърхността на водата се появило отражението на дяволска глава с рога. Уплашили се  преследвачите и побягнали, а момичето се спасило. Така мостът бил наречен Дяволски. Местните хора го знаят като Шейтан кюприя-на турски език. Върху един от камъните на централния свод има гравиран хексагон. Наричат го ,,Печатът на Соломон”.

Дяволският мост е обявен за паметник на културата през 1984 г., а местността наоколо е защитена. През 80-те години тук са снимани сцени от филма ,,Време разделно”. Наблизо археолозите са открили древно светилище, което го отнасят към една по-древна епоха, преди поселенията на траките по нашите земи. Все още не е добре проучено.

Мястото е предпочитано и от много рибари. Тук идват да си опитат късмета през различните сезони, надявайки се да задоволят риболовната си страст с червеноперка, мряна, кефал, пъстърва, скобар и уклей. В района около моста се намира защитеното растение терциерен ендемит – Родопски силивряк, открито от унгареца Емерих Фон Фривалдеки. Смята се, че дори да е стояло дълги години в хербарий, като го потопиш  във вода, то отново се съживява. От птиците се срещат черен щъркел, белоопашат мишелов, голям ястреб, воден кос, червенокръстата и скална лястовици. Често се среща и включената в световния червен списък видра.