Природният феномен Каменната сватба  е навярно най-интересното скално образувание, което може да се види сред т.нар. Кърджалийските пирамиди. Те представляват голяма група от ерозирали в различни причудливи форми скали. Кърджалийските пирамиди са разположени по ридовете Каяджик и Чуката в Източните Родопи, само на няколко километра от град Кърджали. Тези красиви природни формирования са едни от най-посещаваните от туристи естествени пирамиди на територията на България.

Наред с намиращите се край село Бели пласт Каменни гъби, природният феномен Каменна Сватба буди любопитството на хора със своите уникални форми, в които лесно човек може да припознае образите на хора, различни животни като коне, птици, стълбове, които са изваяни сред еоценски вулканични туфи и т.н. Каменната сватба се е образувала край село Зимзелен, само на около 4 километра в източна посока от Кърджали.

Тези интригуващи скалните образувания се простират на обща площ от около 40 декара, като представляват една неповторима и красива гледка. Повечето от скалните фигури достигат до височина от около 10 метра, а присъствието на различни метални окиси в скалите им придава разнообразни багри, като Каменната сватба е оцветена интересно в розово, червено, кафяво. От 1975 година природният феномен Каменна Сватба е обявен за защитен обект.

Името Каменна сватба е дадено заради двете високи розови фигури, оприличени от преданието на булка и младоженец. Извиващо се след тях шествие наподобява пък истинска сватба. Самите фигури са разположени на склона на едно възвишение. Заради различните окиси, с които са наситени скалите, някои са с розов цвят, други със зелен, жълт или бял. Белите се рушат по-лесно от цветните, които са с повече метални примеси и са значително по-здрави.

Формирането на чудноватите фигури е започнало преди около 40 млн. години. Тогава Източните Родопи са били на дъното на топло плитко море, разтърсвано от непрестанна вулканична дейност. От утаената вулканична пепел и скални късове са се образували красивите скали. Наричат се риолитови туфи. Вследствие на движенията на земната кора, водата се оттеглила и туфите са се издигнали. останалото се е потрудила пак природата. Топлината, студа, вятърът и дъждът са изваяли сегашните форми.
Легендата разказва, че тези неповторими скални творения са свързани с любовта на един млад момък, влюбен в девойка от съседно село. Залинял той от желание по изгората си и изпратил бащи си да я иска за жена. Както било обичайно, бащата я откупил с пълен тас жълтици. Вдигнала се весела голяма сватба, пищяли зурни, думкали тъпани. Взели сватовете момата и тръгнали към Зимзелен. Отзад вървял щастливият жених, а най-отпред нагиздена, качена на муле и със забулено лице, била булката. До нея вървял свекърът. След като минали малката рекичка, духнал вятър и за миг открил лицето на булката. Зърнал свекърът красивото бяло лице и занемял пред хубостта й. Нечисти мисли минали през главата му и я пожелал. Разбеснял се тогава вятърът, разфучал се, вкаменил булката, свекъра и всички сватбари. Останал само момъкът. Вцепенен от мъка и ужас, той заплакал горко и помолил вятъра да вкамени и него. Вятърът изпълнил молбата му, а от сълзите се образувало малко езерце.